ОБЩИ МИСЛИ: ЩАСТИЕ-НЕЩАСТИЕ
Може би това не е най удачния начин да започна
излагането на мислите които ме вълнуват, но какво е ЩАСТИЕ?
За мен лично това е особено състояние на баланс между две
противоположни чувства Не! Усещания! Става въпрос за комбинация
между съзерцателен покой и приповдигнатост, еуфория. Те
съществуват едновременно но ту едното ту другото преобладава
и се преливат, преминават от едно към друго .
В крайна сметка някой може ли да каже
какво е щастието? Човек се ражда за да страда. Винаги когато съм се
замислял съм стигал до убеждението, че живота е една поредица от
нещастия или по-точно казано живота е едно нещастие и докато го
изживяваш от време на време ти се случва по нещо хубаво. Именно тези
хубави неща хората наричат ЩАСТИЕ.В
крайна сметка се получава, че щастието е временно явление и след
него винаги идва отново
неудовлетвореността,
самотата, мъките и т.н. Естествено различните хора понасят своите
неволи по различен начин, но когато един човек, изтормозен до крайна
степен от трудния си живот, когато до известна степен този човек
създава и измисля проблемите си и вярва в тях, той винаги ще се
сблъсква с трудности и винаги страданието му ще бъде по-силно от
колкото на другите….
СЪДБАТА
- През времето когато човек се занимава да измисля проблеми,
съдбата си върши работата. Някои хора си мислят, че няма съдба.Аз
бях един от тях, но вече не съм на това мнение. Спорно е според мен
точно как трябва да се нарича поредицата
от случайни събития които се случват или трябва да се случат:
съдба или предопределеност, карма или орисия-това никой не може да
каже или по-точно всеки вярващ в нещтото го нарича по свой собствен
начин. Според мен нещото е много по-сложно и то представлява редица
от събития случващи се нехронологично, но според развоя на събитията
случващи се в живота на отделния индивид. В по голямата част от
живота си човек определя сам развитието на собствената си съдба, но
има моменти когато нещото се случва за да промени хода на събитията.
Индивида или отделната личност под влиянието на наложителността или
с цел подобрение на личният си комфорт предприема редица от мерки,
взема глобални решения и извършва дейности, с които е сигурен, че ще
постигне целта си пренебрегвайки приоритетни за него дейности, които
всъщност са по-важни от всичко друго. Тези дейности се явяват като
задължителни и те трябва да се случат. При опита да промени
събитията, индивида образно казано настъпва змията за опашката
и
реакцията е мигновенна(факторът време е тема за друг монолог и
именно за това тук не трябва да го приемаме като даденост.
Мигновеност е широко понятие включващо период от около един до
три-четири месеца).ТРЯБВАДАСЕСЛУЧИ отхвърля предложените му
промени или приема само тези, които не пречат на естествения
определен вече(от нещото-съдба,карма и т.н.)ход на живота на
индивида. Именно такава ситуация изпитвам на гърба си в момента,
когато пиша тези редове. Примери ще дам когато му дойде времето или
по-точно казано, когато стигна до по широко и хронологично описание
на моя живот.
Все пак
нещото не е всесилно, тъй като човек както казах вече сам решава
какво да направи за себеси и никой не може да му наложи друго,
различно мнение от това което той(човека)е решил, че е правилно.В
този ред на мисли то е почти безсилно да те накара да направиш
каквото и да е. То само ти показва вратата през която трябва да
минеш, но ти сам си решаваш дали ще го направиш(последствията са си
за твоя сметка). Отделен е въпроса че вратата е само една или ако са
няколко те водят към едно и също място…….
ЖЕЛАНИЯ
- Желанията на човек се контролират от ТРЯБВАДАСЕСЛУЧИ
следователно същят този човек е зависим от предопределеността, която
е индивидуална за всеки. Забелязал съм,че много от нещата, които
желая истински се случват, но по-интересното е че мога умишлено да
предизвикам случването на дадено събитие. Случва се рядко, но пък
вече съм сигурен, че го мога. Всъщност знам в каква насока ще
протече дадено събитие и доизвестна степен мога да повлияя върху
крайния резултат в желаната от мен посока. По принцип нямам кой
знае какви желания такаче няма да се спирам подробно върху тях.ТРЯБВАДАСЕСЛУЧИ
ограничава личността и я води по пътя начертан от нещото като му
позволява само да избягва дупките по него. Интересното тук е, че то
те оставя да вървиш сам без да ти се бърка и ако си малко по-умен
пътят ще бъде по-гладък,но…решиш ли да кривнеш- тежко ти.
П.С : Това е
само кратък опит да формулирам една теория, която по някакъв начин
да ми даде “научно” обяснение на това което се случва с мен и около
мен. Смятам по нататък да се спра по-подробно на някои от
засегнатите аспекти. За работно заглавие на този фундаментален
научен труд избрах следното, “ОБЩА ТЕОРИЯ НА СЪДБАТА”.
СЕМАНТИКА
В тази много кратка глава ще се опитам да
обобщя само “термините” и идеите които нахвърлях доста хаотично до
сега.
·ЩАСТИЕ - състояние на баланс
между две противоположни усещания. Става въпрос за комбинация между
съзерцателен покой и приповдигнатост, еуфория. Те съществуват
едновременно но ту едното ту другото преобладава и се преливат,
преминават от едно към друго. Начина на преход между тях трябва да е
плавен и незабелижим.(противното е патологично състояние)
Съотношението между тях е строго индивидуален според темперамента на
отделният индивид, но състоянието на покой трябва да преобладава (и
то много).
·
НЕЩАСТИЕ –
обратното на ЩАСТИЕ
J. Това е чувство на
неудовлетвореност,
самота и т.н. Или за да е по точно това е липсата на усещането за
съзерцателен покой и еуфория или нарушеният баланс между тях.
·СЪДБАТА - поредица от случайни
събития които се случват или трябва да се случат. Тази поредица е
много сложна и представлява редица от събития случващи се
нехронологично, но според развоя на събитията случващи се в живота
на отделния индивид. В по голямата част от живота си човек определя
сам развитието на собствената си съдба, но има моменти когато нещото
се случва за да промени хода на събитията. За мен названието
СЪДБА не носи смисълът който повечето хора влагат в него.(поради
културни напластявания). За това аз измислих нов по-подходящ термин
за моята теория : ТРЯБВАДАСЕСЛУЧИ.
·
ЖЕЛАНИЯ
– или още
цели.
Желанията на човек се контролират от ТРЯБВАДАСЕСЛУЧИ
следователно същят този човек е зависим от предопределеността, която
е индивидуална за всеки. Много от нещата, които индивида
желае истински се случват, но по-интересното е че той може
умишлено да предизвика случването на дадено събитие. Случва се
рядко,
но го
може. Всъщност повечето
хора
знаят
(или по скоро усещат)
в каква насока ще протече дадено събитие и до известна степен могат
да повлияят
върху крайния резултат в желаната посока.
ПЪРВА ЧАСТ
Ах
философия нахалост И право а и медицина И
богословие за жалост Аз
учих не една година......
Събота 12 април, 2003 18:01
Реших да си
препиша стари бележки, от началото на 2003 година,
Мисли в движение
Недооценявах до сега
както истинската свобода така и истинската зависимост. Дали е
най-трудна свободата на доброволното подчинение? Най- трудна е!
Истината
е в пресечната точка, ТЪРСЕНЕТО на пресечна точка, там където
ВОЛЯТА ни се слива със СЪДБАТА / НЕЩОТРЯБВАДАСЕСЛУЧИ .
Мисля си,
дали не трябва да сменя термина за съдба с по-обхватен, нали съдбата
не е само това което ни се случва а и това което не ни се случва.
Това се получи, НЕЩО(НЕ)ТРЯБВАДАСЕСЛУЧИ. Да това е!
Ето ме пак
пред компютъра отворил този файл, сега е понеделник, Февруари 06,
2006
Видях в умът
си, докато обядвах нещо което много прилича на по-горен пасаж : За ЩАСТИЕТО
което е пресечна точка на линията на ЖЕЛАНИЯТА/ЦЕЛИТЕ и
ВЪЗМОЖНОСТИТЕ/СЪДБАТА . Ето какво излезе
Това е доста
идеализиран модел, щастие е когато има баланс, равновесие между
възможностите и желанията целите. Състояние при което човек е точно
в тази точка е - не знам как да го нарека може би нирвана
“идеалното” състояние. Някои ще си помислят че става въпрос за
изпълнение на желанията. Всъщност човек е щастлив когато е
максимално близко до тази точка независимо от коя страна се намира
неговото “състояние”, в кой то и да е квадрант НО НЕ И КОГАТО
попадне в пресечната точка, защото там е НИЩОТО, желания/цели = 0,
съдба/възможности
=0
това е състояние на нирвана, човек излиза от играта, другото име е
СМЪРТ. Май стана по-различен от първата идея .....
Седнах пак да
пиша, защото модела претърпя развитие още след като го видях
нарисуван...... да, и го “координатизирах”, но координати са
самите прави, а точката на пресичане е ZERO,
тоест, има полюси, + и -, времето не го смятам за уместно да участва
въобще това е модел в двумерно пространство, времето не е от
значение то не е линейно.
И какво
излиза?
ЩАСТИЕ не
съществува, то не е възможно защото изключва живота. Ако работим
с приближения, и приемем че нещастието клони към нула но никога не
е нула, можем да приемем че ЩАСТИЕ е МИНИМУМ НЕЩАСТИЕ.