или погледа на един лаик върху
съвременното българско изкуство
Симон-Петър
Прието е вече в артистичните среди,
произведенията на изкуството да се разглеждат и като продукт.
И като такъв да имат цена, ако и да нямат стойност. Цена на която да
бъде продаден. Защото е продукт и е предназначен за консумация. По-често обаче е продукт който се
само консумира, защото не е предназначен за публиката (потребител на
изкуство) а за някакви други цели, най-често налагане на стил, или
търсене на престиж в арт средите. Как да определим цената на такъв
продукт? Какви са критериите ако ги има въобще? Едно произведение на
изкуството, дори и да има висока духовна стойност, като материален
предмет най-често няма кой знае каква себестойност. (обективно
погледнато: платно, рамка бои и труд). Останалото е добавена
стойност която се формира от конюнктурата, маркетирането,виждането
на автора за ценността и важността на неговото произведение. При маркетирането на културен
продукт вече много често се залага на добре отъпкания път на
“развлекателните” индустрии. Пример за това е музикалната. Директно се копират и прилагат
шаблони и модели от маркетинга на масови и не толкова масови
търговски продукти. Става въпрос за имена, за престиж и от там за
пари. Престижно е да носиш маркови дрехи, защо да не притежаваш и
маркови картини? Стойностен е автора/марката а не произведението
само за себе си .
Време на живот/употреба
Като всеки продукт и изкуството
трябва да мине през пълния цикъл на съществуване. От “производство”
през “търговия” до формализираното “консумация”. И какво се случва с
едно произведение на изкуството след като изпълни предназначението
си? Това за което е създадено. Защото не рядко опирайки се на
ценности, бидейки по презумпция доста преходни при промяна на
конюнктурата или ценностите този процес се ускорява. И стигаме до
крайната фаза. Ненужните и употребени вече продукти отиват на
боклука. И тук възниква вече проблема със замърсяването не само на
околната среда но и на културната среда. Не само като количество (някои
галерии са се превърнали в хипермаркети за картини ), а и в свръх
производството на идеи и течения, сепариране и разделяне,
използването на нови пластични средства, на нови медии, интернет и
видео което довежда и едно огромно разпространение и в същото време
огромно репродуциране на изкуство, което до голяма степен остава
неупотребено, срокът му на “годност” изтича и направо отива на
боклука. Изхвърля се и се деструкторира. Логично е. всеки продукт
свършва така.
Замърсяване,
това е аспект в модерното изкуство който не е разглеждан до сега.
Замърсяване на средата от произведенията на изкуството.
Начини на борба с това замърсяване,
рециклиране. Връщане на творбата/продукта в начално състояние. Или
пълното и/му унищожаване.
Знам че това
е една много еретична теза. Лесно мога да бъда обвинен в цензура или
в пълно неразбиране на смислите и силите които движат и тласкат
развитието на изкуството било то визуално или не. Разсъжденията ми
са провокирани от една разходка в центъра на
София и това
което видях в градинката зад руската църква. Графитите които някой
си бе позволил да остави върху една творба. Не бих казал за себе си
лично че разбирам съвременното изкуство най-малкото заради
многообхватноста му, един живот няма да ви стигне само за да научите
всички течения в него които се роят непрестанно както и техните
главни гурута. Но не е само там причината. Не трябва да ви е срам
ако не разбирате дадена творба или просто да не ви харесва ако
и да е на някой велик артист. Хубаво би било да ви въздейства някак
дори и да е необяснимо защо и как. И това е достатъчно. Ако не тя
просто не става и вие не сте виновен за това.