Прието е вече в артистичните среди, произведенията на изкуството да се разглеждат и като продукт. И като такъв да имат цена, ако и да нямат стойност.
Цена на която да бъде продаден. Защото е продукт и е предназначен за консумация.
По-често обаче е продукт който се само консумира, защото не е предназначен за публиката (потребител на изкуство) а за някакви други цели, най-често налагане на стил, или търсене на престиж в арт средите.
Как да определим цената на такъв продукт? Какви са критериите ако ги има въобще? Едно произведение на изкуството, дори и да има висока духовна стойност, като материален предмет най-често няма кой знае каква себестойност. (обективно погледнато: платно, рамка бои и труд). Останалото е добавена стойност която се формира от конюнктурата, маркетирането,виждането на автора за ценността и важността на неговото произведение.
При маркетирането на културен продукт вече много често се залага на добре отъпкания път на “развлекателните” индустрии. Пример за това е музикалната.
Директно се копират и прилагат шаблони и модели от маркетинга на масови и не толкова масови търговски продукти. Става въпрос за имена, за престиж и от там за пари. Престижно е да носиш маркови дрехи, защо да не притежаваш и маркови картини? Стойностен е автора/марката а не произведението само за себе си .

Време на живот/употреба

Като всеки продукт и изкуството трябва да мине през пълния цикъл на съществуване. От “производство” през “търговия” до формализираното “консумация”. И какво се случва с едно произведение на изкуството след като изпълни предназначението си? Това за което е създадено. Защото не рядко  опирайки се на ценности, бидейки по презумпция доста преходни при промяна на конюнктурата или ценностите този процес се ускорява. И стигаме до крайната фаза. Ненужните и употребени вече продукти отиват на боклука. И тук възниква вече проблема със замърсяването не само на околната среда но и на културната среда.
Не само като количество (някои галерии са се превърнали в хипермаркети за картини ), а и в свръх производството на идеи и течения, сепариране и разделяне, използването на нови пластични средства, на нови медии, интернет и видео което довежда и едно огромно разпространение и в същото време огромно репродуциране на изкуство, което до голяма степен остава неупотребено, срокът му на “годност” изтича и направо отива на боклука. Изхвърля се и се деструкторира. Логично е. всеки продукт свършва така.

Замърсяване, това е аспект в модерното изкуство който не е разглеждан до сега. Замърсяване на средата от произведенията на изкуството.

Начини на борба с това замърсяване,  рециклиране. Връщане на  творбата/продукта  в начално състояние. Или пълното и/му унищожаване.

Знам че това е една много еретична теза. Лесно мога да бъда обвинен в цензура или в пълно неразбиране на смислите и силите които движат и тласкат развитието на изкуството било то визуално или не. Разсъжденията ми са провокирани от една разходка в центъра на

София и това което видях в градинката зад руската църква. Графитите които някой си бе позволил да остави върху една творба. Не бих казал за себе си лично че разбирам съвременното изкуство най-малкото заради многообхватноста му, един живот няма да ви стигне само за да научите всички течения в него които се роят непрестанно както и техните главни гурута. Но не е само там причината. Не трябва да ви е срам ако не разбирате дадена творба или  просто да не ви харесва ако и да е на някой велик артист. Хубаво би било да ви въздейства някак дори и да е необяснимо защо и как. И това е достатъчно. Ако не тя просто не става и вие не сте виновен за това.