Забравените фотографии от Руско -
Турската война.
Завръщане в България след 130 години.
[16 Юли 2008]
Археологически музей
- Варна
Иво Хаджимишев
Винаги са ме вълнували ранните фотографски изображения.
В тях има съхранено достойнство, усеща се дъхът на
отминалото време. Хората са заставали пред обектива с
ясната мисъл, че извършват нещо важно - оставят следа -
памет за идните поколения. В изобразително отношение
Руско –Турската война е свързана в съзнанието ни главно
с гравюрите от европейските илюстровани издания и
монументалните платна от големите руски художници от
онова време, както и множеството паметници в цялата
страна пощадени от посегателство, въпреки превратностите
в нашата съвременна история. Мнозина от нас обаче
забравят или не допускат, че голяма част от тези гравюри
и картини са създадени по фотографии, които поради
невъзможност да се отпечатват полутонови изображения в
тази епоха са служили като ориентири или основа за
създаването на естетизирани и обогатени графични /
щрихови / изображения за нуждите на периодичния
илюстриран печат. По следите на тези забравени
фотографии тръгнахме към Русия заедно с историка Рада
Банялиева . Водени от известният познавач на
фотографията Евгений Березнер стигнахме до Държавния
архив за кино и фотографски документи край Москва. Там
се съхранява албумът “ Забалканский поход” от
фотографаА. Д. Иванов – единият от двамата най – изявени
хроникьори на тази война, както и творбите на няколко
неназовани , но не по- малко значими автори.
Руска
батарея на позиция при Корабия 1877 г.
Великият княз Сергей
Александрович и офицери – Пордим,
ноември 1877 г.
в
подножието на Одрин...
Руините на “Света София”
при влизането на руските войски в града.
Разгръщайки албума имах
чувството, че до мен достига гласът на забравения
майстор на светлописта , който започва своя разказ за
преживяното след сто и тридесет години. Той ни повежда
през калта и снежните преспи на притихналата изостанала
провинция през бойните полета и руините на Света София
до самотния руски войн съзерцаващ от далече Одрин.
Страница по страница пред нас оживяваха безименните
герои - армията, офицерите,българските доброволци в
снежния Балкан, походните болници, пленниците,
бежанците, спасеното турско бебе намерено в изоставен
обоз в средата на зимата...Но малко преди нас един друг
щастливец , в друга точка на Европа се е докоснал до
оригиналите от архива на още един съществен хроникьор на
военните действия – придворният фотограф на Румънския
княз Карол I – Франц Душек. Варненският историк Борислав
Дряновски е бил гост на държавния архив в Риека. Между
две заседания неговият домакин споменава за частната
колекция на Бърлич Маджуранис, в която има и фотографии
от Руско -Турската война 1877–78 година.Това, което се
разкрива пред очите на г-н. Дряновски е смайващо. Фран Душек в качеството си на придворен фотограф
е имал достъп до висшето командване, генералния щаб,
както и до Александър II и Карол I. В тези високо
качествени фотографски изображения се усеща дъхът на
времето.Образите на действащите лица от двете страни на
фронта от редовите войни до легендарните пълководци
стават реалност.Фотографията блестящо изпълнява своето
предназначение – виждаме тези хора такива, каквито са
били – от плът и кръв. В тях съзираме и цвета на руската
аристокрация на бойното поле и лазаретие, приела риска
и тежките условия редом с безименните войни – истинските
герои на този сблъсък в името на една голяма кауза,
тълкувана тогава, а и до днес нееднозначно.Фотографиите от влизането на войските в Плевен
направени по репортажен метод въпреки задължителната за
времето дълга експонация необходима на тогавашните
нискочуствителни стъклени негативни плаки, бойните
полета, парадите след превземането на Плевен сами по
себе си са произведения на изкуството. Много от тези
изображения разпознаваме по- късно в създадената
батална живопис от Руско-Турската война. Вероятно по
една от тези фотографии на Александър II на кон е
служила и на италианския скулптор Арнолдо Дзоки при
създаването на паметника на Цар Освободител.Така, почти в едно и също време, след сто и
тридесет години в България се събират творбите на двама
майстори на фотографията създали безценен исторически
материал от Руско Турската война.
Много от фотографиите са повече от документ – те са
силни произведения на изкуството съхраняващи мигове от
една война, която довежда
до възстановяването на Българската държава. Но това
далеч не е достатъчно.В името на
обективността и цивилизованото отношение към тези
събития преди да пристъпим към издаването на книга с
богатия изобразителен материал, който стои пред очите Ви
е необходимо да изчакаме намирането на фотографии
направени от другата страна на фронтовете. Логично е те
да съществуват, защото фотографският архив от
предходната Кримска война 1854 – 1855 е запазен.
Конкретните стъпки в
тази посока вече са направени.
Работно време:
10.00 до 17.00 ч. Контакти:52 / 681-030