Науката и познанието за мечтателя и философа Ницше
Симон-Петър
Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща
звезда
Не
мога да скрия пристрастието си към този автор. За мен той не е просто
философ, той е велик писател и тълкувател на човешката душа. Може да
ми е близък и поради друга причина – болестта. Болестта не е само
състояние на тялото тя е и състояние на духа, но противно на другите
аз смятам че не само взема но и дава. Знам че има хора които ще ме
разберат.В една от последните си работи Ницше изтъква, че дължи до
голяма степен своята философия на боледуването си, защото голямата
болка води до прозрение и освобождаване на духа.
Особеностите
на философската стилистика са присъщи за всички произведения на
Фридрих Ницше, но в “Тъй рече Заратустра” и Веселата наука те са най
ярко проявени. Във веселата наука има нещо валидно в най-голяма
степен, и то фигурира още в заглавието. Весела наука? Наука и
веселие ?! Как да съчетае човек тези изглеждащи несъвместими неща. В
неговата книга веселието присъства не като външен ефект или
компонент на науката а като нейна най-важна характеристика и то не
за да оправдае заглавието и. Тъй като тази
книга е фрагментирана, съставена е от повече или по-малко обособени
фрагменти, афоризми притчи и сентенции, които не винаги се подвеждат
под общ знаменател, Аз съм подбрал и анализирал само някои от тях. Познание.
Въпроса който си е задавал Ницше, за необходимостта от научно
познание. За модерното влечение към него. За науката като цел. Или
за науката като средство за постигане на цел. “Но в историята има нещо
ново, а именно: науката иска да бъде повече от средство”. Веселието е
постоянна тема за Ницше “Цялата тази книга не е нищо друго освен
изблик на веселието...”. За една хилядолетна традиция науката е
сериозна и дълбока, преди всичко познаваща, и най-малкото весела.
Защото пак заради традицията именно изкуството е весело и радостно.
С тази книга се провокира традицията като стремежът е да се направи
философията по-близка до изкуството, от колкото до науката. “А
където има смях и веселие, там мисленето не е на висота: така гласи
предразсъдъкът на този сериозен звяр срещу всяка весела наука. Е
добре да покажем че това е предразсъдък” (да гледаме сериозно на
нещата стр. 327) Ницше намира
нови и нови аргументи (един от друг по-остроумни) за да обоснове
своето критично недоволство от системите и “системотворчеството”,
учените и учените им книги, най-вече от тяхната специализация и
сериозността на техните научни усилия. “Книгата на
един учен съдържа винаги нещо подтискащо, подтиснато: някъде се
появява специалистът, усърдието му, сериозността му, яростта му,
надценяването на ъгъла, в който седи и развива мислите си, гърбицата
му – всеки специалист има гърбица. Книгата на учения отразява винаги
една изкривена душа, всеки занаят изкривява”.(Във връзка с една
учена книга, стр. 228) Според автора
всяка система е не само теоретически невъзможна но и морално
недопустима. Защото липсата на обективна възможност крие отрицателен
морален компонент. Волята за система е липса на почтеност. “А
убеждението, че само една интерпретация на света е правилна, при
която само вие имате право на съществуване, при която само с нея
могат да се провеждат изследвания и да се работи по нататък научно
(във вашия смисъл), всъщност вие мислите механистично” (Науката като
предразсъдък, стр. 373) И ако трябва
да обобщим всичко написано до тук от мен, и написаното от Фридрих Ницше във “Веселата наука” достатъчен е само този ред.
“В какво
вярваш? – В това, че всички неща трябва да бъдат претеглени”.
Съзнавам че
опитът ми да анализирам и тълкувам текстове на Ницше е не много
сполучлив. Тълкуваните мисли звучат тромаво и сухо. Но това се дължи
изцяло на мен. Сами по себе си отделните афоризми притчи и сентенции
нямат нужда от това. Те казват всичко.
* „Amor fati (любов
към съдбата) - това е моята най-съкровена природа.“
* „Аз ви уча за Свръхчовека: Човек е нещо което трябва да бъде
превъзмогнато“
* „Аз не съм човек, а динамит“ (Ich bin kein Mensch, sonder Dynamit!)
* „Аз обичам този, който иска да твори, надмогвайки себе си, и така
погива.“
* „Ако жената притежава мъжки добродетели, трябва да избягаш от нея;
ако ги няма, тя сама ще избяга...“
* „Ако твърде дълго гледаш в бездната, тя ще погледне в теб.“
* „Безгрижни, насмешливи, насилствени - тъй ни иска нас мъдростта:
тя е жена и обича само война.“
* „Боговете са мъртви и човекът е оставен сам на себе си.“
* „Бъдете предпазливи с всички живописни хора! Животът ми е бил
най-лек, когато е изисквал от мен най-трудни неща.“
* „Веднъж завинаги искам да не знам много - Мъдростта слага граници
и на познанието.“
* „Войната и смелостта са извършили повече велики неща, отколкото
обичта към ближния. Не вашето състрадание, а вашата храброст е
спасявала досега сполетените от нещастие.“
* „Да разбираш всичко значи да презираш всичко.“ (Tout comprende, c'est
tout mepriser)
* „Да страдаш от самота не е естествен протест - лично аз много
често съм бил сполетяван от "множеството", от липсата на
"самота"...“
* „Държава се зове най-студеното от всички студени чудовища. Студено
лъже то; и тая лъжа изпълзява из устатата му: "Аз, държавата съм
народът".“
* „Ето добрите и праведните! Кого те ненавиждат най-вече? Оногова,
който разтрошава техните скрижали на ценности, разрушителя,
престъпника, а това е творецът.“
* „За да живееш в самота трябва да си животно..., или бог.“
* „За художниците, за гениите опасността се крие в жената.“
* „Задоволеността предпазва от простуда. Случвало ли се е жена,
която се чувства добре облечена да настине? - Имам предвид случай,
когато е гола.“
* „Знам омразата и завистта на вашето сърце. Вие не сте толкоз
велики, за да не познавате омраза и завист. Тогава бъдете тъй велики
да не се срамувате от себе си!“
* „И най-силният между нас често няма сили да стори онова, което
всъщност знае...“
* „Има две житейски правила: Правило 1 — Не се тревожи за дреболии.
Правило 2 — Всички неща са дреболии.“
* „Имаш ли своето "защо?" в живота, ще можеш да понесеш почти всяко
"как?".“
* „Който се възмогне на най-високите планини, той се смее на всички
трагически игри и истински трагедии в живота.“
* „Красотата е работа на малцина.“ (Pulchum est pancorum hominum)
* „Където и да ходя, винаги съм следван от едно куче, наречено 'Его'.“
* „Много и премного се раждат: за излишните бе измислена държавата.“
* „Не разбирам, защо трябва да злословим Ако искаме да злепоставим
някого, достатъчно е да кажем някаква истина за него.“
* „Не се страхувай от действията си! Не ги изоставяй - Угризенията
на съвестта са порок.“
* „Не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават.“
* „Ние можем да наречем всяка истина грешна, ако не е придружена с
поне една целувка.“
* „Онзи, който се бори с чудовища,трябва да внимава, самия той да не
се превърне в такова“
* „От нашите най-добри врагове ние не искаме да бъдем щадени, а също
не и от ония, които от душа обичаме.“
* „По-добре в лапите на разбойник, от колкото в ръцете на разгулна
жена.“
* „При раняването нараства духът и се развива мъжествената
добродетел.“
* „Приятелят трябва да е специалист по досещане и запазване на
спокойствие.“
* „Пушенето и пиенето са първоначално само част от изявата на
младите хора, а едва по-късно се превръщат в навик.“
* „Рядко се прибързва само веднъж. Първият път обикновено се прави
нещо в повече... Затова обикновено се предприема още едно
прибързване - и в него се върши нещо по-малко...“
* „Сам да приемаш себе си като съдба, да не искаш нищо друго - в
подобни състояния това е просто висш разум.“
* „Страдание и немощ - това създаде всички отвъд светове; и онова
кратко безумие на щастието, което познава само най-страдащият.“
* „Съвременният човек страда от отслабване на личността“
* „Това, което не може да ме убие, ще ме направи по-силен.“
* „Тъй живеете живота на повиновението и на войната. Що значи дълъг
живот! Кой войн иска да бъде пощаден!“
* „Философията не стига на народа. На народа му трябва святост.“ (la
philosophie ne suffit pas au grand nombre. Il lui faut la saintete.)
* „Формулата ми за човешкото величие е amor fati: Не можеш да искаш
да бъдеш друг, нито преди, нито след, нито във вечността.“
* „Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди
танцуваща звезда“ — от 'Тъй рече Заратустра'