За
перспективите на тази нова технология, както и възможностите, които
дава на музеите да предлагат персонализирано преживяване на
посетителите си. Бийкъните представляват миниатюрни устройства
с разнообразна форма,
често
подобна
на флаш
памет,
които са базирани на Bluetooth Low Energy технологията. Заради своя
размер и автономност на работа, устройствата могат лесно да бъдат
поставени навсякъде в затворени пространства, предоставяйки нови
възможности за комуникация и определяне на местоположението с
точност до
няколко метра.
Технологията вече предизвиква вниманието както на големи корпорации,
така и на стартиращи компании в мобилния сектор.
Това приложение ще посрещне нарастващата нужда от информираност на
музейната публика чрез съвременни интерактивни средства.
Устройството на което ще бъде използвано е сензорен интерактивен
киоск с голям 42‘‘ дисплей с HD резолюция. Това ще позволи на
посетител или група от посетители да се запознае с постоянната
експозиция на галерията, с нейните колекции и какво се крие във
фонда и. Посетителя ще има възможност да научи историята на
художествената галерия, както и да гледа кратки видеа с
образователно съдържание.
Технологиите
на семантичния уеб допълват бизнес модела на управление на
съвременния музей, като правят лесно намираемо съдържанието на сайта
–текст, видео и изображения. Разбира се това е възможно само при
наличие на такъв сайт, при това добре организиран, двуезичен, с
подходяща навигация и най-вече – с виртуални галерии и свободен
достъп до всички колекции онлайн. Семантичния уеб помага в
разпространението на знанието чрез инструменти, които частично
автоматизират процеса на семантична интерпретация.
За демонстрация
на използването на AR съм създал три различни
сценария.
При първия се възстановява възможния автентичен вид на музеен артефакт.
За целта е визуализирана и възстановеначрез
3D модел ''Богинята от езерото''.
Втория сценарий показва отсъстващи поради гостуване в друг музей
експонати от постоянната експозиция. Така посетителите ще ги в
оригиналният им вид.
Третия сценарий показва детайли и допълнителна информация за експонат
който иначе трябва да се разглежда по лупа (цифрова лупа).
В тази разработка се
демонстрират методи за създаване на система, която
може да помогне за създаването на виртуални музеи и експозиции на
базата на технологиите за добавена и виртуална реалност.
Представянето на културно-историческото наследство на базата на
технологията за виртуална (VR)
и добавена
реалност (Augmented
Reality; AR) ще
даде възможност на посетителите да си взаимодействат със
съдържанието по интуитивен и вълнуващ начин.
Основната цел на проекта, е да
бъдат използвани съвременните компютърни технологии за създаване на
мултимедиен продукт, който да представи по достъпен и атрактивен
начин историята, проучванията и културното наследство на
средновековният скален манастир край Варна.
Реализацията на проекта
е част от дейността на Асоциация „Шкорпил”.
SAMSUNG SUR40 за Microsoft® Surface е
устройство с форма на маса, по своята същност позволяващо на много
потребители да се групират около нея, и да комуникират естествено един с
друг.
Единственият в България
Samsung SUR40 с
Microsoft® PixelSense™
се намира във Варненският учебен музей.
Интерактивно софтуерно приложение за цифрово представяне на българското
културно историческо наследство за 42 инчов
сензорен екран. Специално
направено за мултимедийната зала на експозицията „Панагюрско златно
съкровище”, в която са подредени прочутите девет тракийски съда – 63
години след откриването им.
Мултимедийната
екскурзоводска система която разказва историята на
Аладжа манастир,
пуска клипове и чертае маршрутите, по които може да се осъществи
обиколката. Всеки посетител има възможност, докато се разхожда и
разглежда старините, да получи информация чрез звук, картина и текст
за историята на мястото, на което се намира в момента.
Аладжа манастир е
първият туристически обект
в България, който предлага
на чуждите
и българските
туристи електронен
пътеводител.
С два
монитора е по добре от един. Two
monitors are better than one
Целта на настоящия
проект е да се направи възприемането на историята по-достъпно за
посетителите чрез внедряване на иновативни образователни, интерактивни и
атрактивни мултимедийни приложения. Използването на
сензорен екран
позволи създаването на уникален софтуер, чрез който се постига
взаимодействие с публиката и се съчетава образование и развлечение. Така
посетителите няма да са пасивни наблюдатели а се превръщат в активни
откриватели.Използването на голям плазмен дисплей прави информацията
достъпна за широк кръг от потребители. Софтуера позволява лесно и
бързо да се организират прожекции на филми и пред голяма аудитория
(групи посетители, ученици и техните преподаватели). Всички функции за
управление на системата и визуализирането на съдържанието се
осъществяват от посетителите на музея без да се изисква никакво познание
за работа с компютърна техника.
Информационните технологии и
археологическото наследство на България
Главната цел на проекта е да създаде
пилотна информационна система базирана на ГИС, с потенциал за бъдещо
развитие, която ще съкрати дистанцията между археологическата полева
практика - музейните експозиции - публиката и ще събуди интерес на
културно специфични аудитории в България към по-дълбоко разбиране на
миналото, както и ще улесни популяризирането на българското
археологическо наследство в Европа и в други страни. Системата ще
помогне изследователската работа на НАИМ-БАН.
При
скорошния цялостен ремонт на фоайето на музея са монтирани два сензорни
информационни киоска, чийто дизайн отлично се вписва в интериора.
Конструктивно те са от тип пиедестал, с компактни размери и разположени
така, че да бъдат видени още при влизането в
музея, при това без да пречат на потока от посетители.
Целта е да се улеснят посетителите в достъпа им
до интересни факти, експонати, както и до информация за предстоящи
културни събития. Предлага се и CD версия на музейния пътеводител.
През 2006 г. близо 120 000 са били посетителите на музея, който
разполага с богата колекция старинни предмети от Североизточна България.
Очакванията са, че през идните години броят им да се увеличи и поради
добрата информационна среда.
Използването на
мултимедия и съвременни информационни средства в музейните експозиции не
трябва да се превръща в самоцел. Погрешно е да се мисли, че закупуването
на скъпа техника ще реши проблема. Във всеки един от вариантите
на използване на новите технологии и медии най-важно е съдържанието.
Основните проблеми пред които се изправя
една такава разработка са – липсата на добро съдържаниеи липса на обслужване. И докато липсата
на добро съдържание е донякъде оправдано: свързано е с недостига на
специалисти с подготовка и опит в новите технологии, с познания в
културата и музейното дело. То липсата на добро обслужване на място е
всъщност липса на заинтересованост и инертност на служителите в музеите.
П Р О Е К Т СЪВРЕМЕННИ
МЕТОДИ ЗА ОСВЕТЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ОСВЕТЛЕНИЕТО В МУЗЕЙНИТЕ ЗАЛИ
/Новото осветление в експозиция – ИКОНИ/
Иконната колекция на Варненския
музей е една от най-богатите в България. Във фондовете на музея към
момента се съхраняват около 900 икони. В обновената експозиция на
втория етаж на Археологическия музей в шест големи зали е показана
най-представителната част от иконната колекция на музея,150
от тях. Отделно във витрини е изложена църковна утвар. Музеите се
нуждаят от голям посетителски поток от многобройна музейна публика.
Ще останат
да съществуват тези музеи, които са
интересни, които предоставят услуги и естетическа наслада за своите
посетители чрез фондовете, колекциите и експозициите си. Стъпка в
тази насока е реконструкцията и модернизацията на експозиционната
площ, най-важен елемент на която е осветлението на музейните зали и
експонати.
