Осветлението в музеите – състояние

Ако изключим Музея за история на Варна и някои зали на Варненския  археологически музей, положението може да се опише с една дума  - плачевно. Това се дължи преди всичко на два факта. Първият е, че всички музеи се помещават в сгради, които са строени за друга цел и в последствие са приспособени за музеи. Вторият е, че осветлението и дизайнът на експозициите са много остарели като концепция и като обзавеждане на залите.  Днес в условията на свободния пазар музеите трябва да се конкурират помежду си по отношение на запълване на свободното време на хората,

да си съперничат за привличането на повече публика с театрите, операта,  телевизията, интернет и т.н. Нормално е в пазарното общество, каквото вече е и нашето, музеите да имат определена входна такса за посещение, която да се изисква от посетители. Още по-нормално е индивидуалните или групови посетители на музеите да искат да знаят за какво ще плащат.  В днешните условия българските музеи няма как да останат затворени научни институти, които съществуват само и единствено заради себе си.

            В новия Закон за културното наследство, който се подготвя от Министерството на културата, е записано определението на ИКОМ за музеите: “Музеят е постоянна институция с идеална цел, в служба на обществото и неговото развитие, отворена за публиката и занимаваща се с изследвания, които се отнасят до материалните свидетелства за човека и околната среда. Музеят придобива, съхранява, експонира и най-вече представя тези материални свидетелства с научна и образователна цел, както и за естетическа наслада.”

            Подтекстът на цитирания абзац е, че ще имат бъдеще онези музеи, които имат посетители. Музеите наистина се нуждаят от голям посетителски поток, от многобройна публика. Ще останат да съществуват онези от тях, които са интересни и атрактивни и чиито фондове, колекции и експозиции задоволяват естетическите потребности на посетителите. Стъпка в тази насока е реконструкцията и модернизацията на експозиционната площ, най-важен елемент от която е осветлението на музейните зали и експонати.

 Изисквания към осветлението в Музеи и галерии

1. Експонати, нечувствителни към светлината.  Забележка 1: Осветлението  се определя главно от изискванията за разположението на експонатите и зрителния комфорт на посетителите
2. Експонати, чувствителни към светлината.   Забележки: 2. От особена важност е защитата от облъчване на експонатите

• Критерии за планиране на осветлението
  

• Светлинен климат  

Освен изискванията за интензивност на осветлението, за осигуряването на добро осветление, трябва да се съблюдават допълнителни количествени и качествени показатели. Светлотехническите изисквания за осветление зависят от задоволяването на три основни човешки потребности:

1.      Зрителен комфорт, който осигурява на зрителя усещането за удоволствие и по този начин косвено допринася за по-доброто възприемане на експонатите

2.      Зрителна ефективност, която дава възможност на зрителя да натоварва зрението си по-дълго време

Най-важните светлотехнически белези за добро осветление са следните:

1. Разпределението на светлинната яркост и интензивността на осветлението
2. Ограничаване на заслепяването по посоката на светлината
3. Цветът на светлината и цветовото възпроизвеждане на дневната  светлина.

Поддаващите се на количествено описание величини - интензивност на осветлението, психологическо заслепяване и възпроизводство на цветовете, са посочени накрая в таблиците - приложения

• Моделиране

Моделирането означава балансиране между дифузното и насоченото осветление и е меродавен признак за качеството на осветлението в практически всякакви по вид помещения. Общото впечатление от едно вътрешно пространство се подобрява, когато съдържащите се в него конструктивни елементи, хора и предмети са така осветени, че формата и повърхностната структура се разпознават ясно и въздействат приятно. Това се постига със светлина, идваща забележимо от една посока. По този начин се образуват едностранни сенки, които са от голямо значение за доброто моделиране.
Осветлението не бива да е насочено прекалено силно, защото образуваните сенки ще бъдат твърде резки. Същевременно обаче то не бива да бъде и твърде дифузно, защото моделиращият ефект ще се изгуби и ще се получи лишено от атрактивност разпределение на светлината.

• Разпределение на светлинната яркост

            Разпределението на светлинната яркост в зрителното поле определя времето за адаптиране, което влияе върху зрителната ефективност.
С нарастването на адаптационната яркост се повишават:
-          остротата на зрението (остротата на способността за виждане)
-          чувствителността към контраста (отличаване на малки разлики в яркостите)
-          дееспособността на очната функция (акомодация, приспособяване), конвергенция       (сходимост), промяна на зениците, движения на окото и др.

           Разпределението на светлинната яркост влияе върху върху зрителния комфорт. Поради това трябва да се избягва следното:

-      прекалено високи светлинни яркости, които могат да предизвикат умора на окото поради непрекъсната преадаптация

- прекалено ниски светлинни яркости, които създават неатрактивно и непривлекателно усещане

Яркостите на всички повърхности са особено важни. Те зависят от коефициента на отражение на повърхността и от интензивността на осветлението върху същата повърхност.

За основните повърхности на едно помещение се препоръчват следните коефициенти на отражение:
-          тавани                            0,6 – 0,9
-          стени                              0,3 – 0,8
-          подове/работни площи 0,2 – 0,5

• Интензивност на осветлението

Интензивността на осветлението и нейното разпределение в работния обсег и непосредствената околна среда имат голямо влияние върху бързината, сигурността и комфорта, при които зрителят - посетител ще схване и изпълни свързаната със зрителното възприемане задача.
Всички степени за интензивност на осветлението, определени с тези норми, са обслужващи/минимални за интензивността на осветлението и служат за сигурност при работата и за зрителна ефективност.

• Препоръчителни интензивности на осветление в работния обсег

Посочените в приложението стойности са минимални/обслужващи за интензивността на осветлението върху подложената на оценка и остойностяване повърхност на работния обсег, която може да бъде хоризонтална, вертикална или наклонена. Независимо от възрастта и състоянието на осветителното съоръжение средната интензивност на осветлението не бива да спада под посочените там стойности. Тези стойности са валидни за нормални зрителни условия и вземат под внимание следните фактори:
-          изисквания към зрителното  възприемане
-          психо-физиологически аспекти като зрителен комфорт и добро настроение
-          икономичност
-          практически опит

•  Интензивност на осветление на непосредствената околна среда

Интензивността на осветление на непосредствената околна среда трябва да бъде в отношение с интензивността на осветление на работния обсег и да създава балансирано разпределение на светлинната яркост в зрителното поле.
Големите разлики в интензивността на осветлението в непосредствената среда на работния обсег могат да доведат до претоварване на зрението и лошо настроение.
Минималната стойност на интензивността на осветлението в непосредствената околна среда може да бъде по-ниска от интензивността на осветлението в самия работен обсег, но не и по-ниска от посочените в таблица 1 стойности.
Заедно с достатъчна интензивност на осветление на работния обсег осветлението трябва да създаде и съобразена интензивност за адаптация на окото

• Равномерност

Работният обсег (зрителен) трябва да бъде възможно най-равномерно осветен. Равномерността на осветлението в работния обсег и в непосредствената околна среда не може да бъде по-малка от посочените стойности в табл. 1.

• Заслепяване

Заслепяването се предизвиква от твърде светли повърхности в зрителното поле и може да се почувства като физиологическо или психическо заслепяване. Заслепяването, предизвикано от отражението на огледални повърхности, е общоизвестно като “воално” или рефлексно/ отражателно заслепяване. За предотвратяване на грешки при възприемането или умора е особено важно воалното заслепяване да се ограничи.

            Физиологическо заслепяване се среща най-често при външно осветление. То може да се появи и във вътрешни помещения, ако например голям светлинен източник като прозорец се намира в относително слабо осветено помещение. Затова е важно в подобен род експозиционни пространства външната светлина да се премахне.

• Физиологическо заслепяване

Физиологическото заслепяване се предизвиква от прекалено високи светлинни яркости и контрасти и води до снижаване на зрителната способност. То може да се премахне, като лампите по някакъв начин се засенчат или прозорците се затъмнят с жалузи. При зададените в Таблица 2 яркости на лампи трябва да се спазва минималният ъгъл на екраниране.

• Психологическо заслепяване

Степента на  директното заслепяване от осветителните тела на светлинното съоръжение във вътрешно помещение се определя според табличния метод на CIE Unified Glare Rating (UGR). Основава се на следната формула:

                                               UGR  = 8 log ₁₀ ( 0,25/L_b S L²v/p²),

            Виж приложение 1.

            Психологическо заслепяване

• Воално отражение и заслепяване от отразена светлина

Отраженията от огледални повърхности, най-често характеризирани като воални отражения или заслепяване от отразена светлина, са в състояние да променят и най-често да влошават разпознаваемостта на експоната. “Воалните” отражения и заслепяването от отразената светлина могат да се премахнат или намалят по следните начини:
-          чрез подходящо подреждане на осветителните тела
-          чрез обработка на повърхностите (матирани повърхности)
-          чрез увеличаване светещата площ на осветителните тела
-          чрез светли тавани и стени на помещенията

• Насочване на светлината

            Насочената светлина може да се използва за създаване пластичност на обекта, за подчертаване структурата на неговата външна повърхност, както и за подобряване на външния му вид. Това се обозначава с наименованието “моделиране”. Осветлението, изискващо се за определена зрителна задача с насочена светлина, може да окаже влияние и върху самата видимост.

·        Цвят на светлината и цветово възпроизвеждане

            Качеството на светлинния цвят от една по-скоро бяла лампа трябва да се характеризира от две свойства:

-          проявление на цвета (цвят на светлината) на самата лампа

-          възпроизвеждане на цвета, което влияе върху цветовото проявление на предмети и хора, осветени от тази лампа

           Тези две свойства трябва да се разглеждат отделно едно от друго.

1. Цвят на светлината

            “Цветът на светлината” на една лампа се свързва с възприемания цвят на самата светлина. Той би могъл да бъде описан чрез неговата най-близка цветова температура.

            Цветът на светлината може да се опише и с думи според Таблица 3.

            Изборът на светлинен цвят е въпрос на психология, естетика и търсене на естественост. Подбирането зависи от нивото на интензивността на осветлението, тоналността на помещението и разположените в него мебели, от външния климат и предназначението. В по-топлите климатични зони се предпочита по-висока цветова температура, при студения климат – съответно по-ниска.

2. Възпроизводство на цветовете

            За зрителна ефективност, добро разположение и настроение е много важно цветовете на околната обстановка, обектите и човешката кожа да бъдат възпроизведени естествено и да отговарят на действителността  Предназначените за работна сигурност цветове трябва да бъдат разпознавани. За обективно обозначаване на свойствата за цветово възпроизвеждане, които притежава един светлинен източник, е въведен общ индекс за възпроизвеждане на цветовете R_о. Най-високата стойност на R_о е 100. Тази стойност се понижава с намаляване качеството на цветовото възпроизвеждане.
Лампи с индекс на цветовото възпроизвеждане по-нисък от 80 не бива да се използват във вътрешни пространства.
Най-ниските стойности на индекса за цветово възпроизвеждане при различни вътрешни пространства (зони), зрителни задачи и дейности, са посочени в приложението.

·        Дневна светлина

Дневната светлина може да послужи както за цялостно изпълнение на свързаното със зрението възприемане, така и за определена част от самата задача. В хода на деня тази светлина се променя по отношение на своята интензивност  и спектрален състав, като по този начин предизвиква промени и в помещението. Поради нейното почти хоризонтално нахлуване през странични прозорци, може да възникне специално отношение между дифузното и насоченото осветление, а оттук и особено разпределение на светлинната яркост в помещението, което не може да се контролира на практика. Против заслепяване от дневна светлина са предвидени съответни предпазни мерки чрез засенчване.

·        Бележки по отношение на вложената енергия

            Едно осветително съоръжение трябва да изпълни изискванията за осветление на определен пространствен обсег без преразход или разпиляване на енергия. Все пак в случая е важно да не се допускат компромиси за сметка на светлотехническите качествени показатели с единствената цел за снижаване на енергийното потребление. Това изисква съответни системи за осветление, оборудване, регулиращи устройства и използване на дневната светлина.

·        Стробоскопичен ефект

            Осветителната система трябва да е изградена по такъв начин, че да бъдат избегнати стробоскопичните ефекти, водещи до умора и дискомфорт.

ЗАБЕЛЕЖКА: Това може да стане, например, при използване на лампи с нажежаема жичка на постоянен ток или чрез употреба на високочестотни (около 30 kHz) лампи с нажежаема жичка или газоразрядни лампи, а също и с противофазно свързване на луминесцентни осветителни тела.

•         Обосновка избора на светлотехническо решение

Имайки пред вид изложеното до тук, при вида и начина на експониране на иконите се налагат следните постановки:

• Премахване на дневната светлина: поради опасност от физиологично заслепяване във вътрешни помещения, ако например голям светлинен източник, като прозорец, се намира в относително слабо осветено помещение. Затова е важно в подобен род експозиционни пространства външната светлина да се премахне. Друг проблем е, че в хода на деня тази светлина се променя по отношение на своята интензивност и спектрален състав, като по този начин предизвиква промени и в помещението. Поради нейното почти хоризонтално нахлуване през странични прозорци може да възникне специално отношение между дифузното и насоченото осветление, а оттук и особено разпределение на светлинната яркост в помещението, което не може да се контролира на практика. А така се обезсмисля идеята на осветлението, ефектът, който се залага при проектирането.
• Насочено на осветление: Насочената светлина се използва за създаване пластичност на обекта експонат (в случая икона), за подчертаване структурата на неговата външна повърхност, както и за подобряване на външния му вид. Това се обозначава с наименованието “моделиране”. Осветлението, изискващо се за определена зрителна задача с насочена светлина, може да окаже влияние и върху самата видимост. Поради опасността от заслепяване насоченото осветление трябва да се монтира на височина и разстояние от експоната, така че това да се избегне.
• Дифузно осветление (общо интериорно осветление): Броят, мощността и разпределението на източниците на насочено осветление е такъв, че се създава и зрителен комфорт  у зрителите. Залите на музея обаче се използват за концерти, представяния и откривания на изложби. Това изисква по-голяма осветеност, която се постига с помощта на дифузно бяло осветление, монтирано на специални модули, при което е изключено да се заслепят зрителите, а също не се нарушава и смущава насоченото осветление на експонатите.
• Цвят на светлината : Насоченото халогенно осветление е с “топъл” спектър. Това несъмнено променя наситеността на цветовете, като ги измества към по-топли нюанси. За компенсация и баланс и за по-добра разпознаваемост на  цветове се използват “студени” луминесцентни лампи, монтирани на специални козирки.

•         Описание на осветителната инсталация 

Осветителната инсталация на шестте зали от експозицията “Икони” на Варненския археологически музей се състои от четири основни компонента.

• Насочено осветление – всеки един експонат в изложбата е осветен индивидуално от един или два насочени светлинни източника ( халогенни спотове), монтирани така, че максимално добре да осветят иконите и максимално да се избегне заслепяване на зрителя или засенчване на експонатите. Цялата инсталация е монтирана на модули с форма на свод, съобразена с интериора на залите, като освен това концепцията е да се наподобява донякъде пространството в православен храм. Цветът на модулите и на тавана е бял. Така се гарантира добро качество на дифузното осветление. Цветът на стените е с по-нисък коефициент на отражение, нюанс на бежовото, паната на които са монтирани, самите икони са с по-тъмен и контрастен цвят. Насоченото осветление използва шинна система на 12 V, позволяваща голяма свобода за позициониране и лесен монтаж на осветителните тела за насочено осветление. Броят им се ограничава на практика единствено от свободното място на шината и разчета на трансформаторите за 220 V \ 12 V. Лампите тип спот са с мощност 25 и 35 вата, избрани са такива с малък ъгъл – висока насоченост 10 градуса. Така се постига много добро осветяване на експонатите, като се избягва в същото време разсейване на светлинния поток извън площта на иконите.  Насоченото осветление е основно за залите, включва се и се изключва независимо от дифузното и предназначено да осветява иконите, като в същото време разсеяната светлина от тях е достатъчна да  се гарантира и зрителен комфорт на посетителя.

• Компенсиращо цвета осветление – монтирано на козирки в преходите между залите, студени луминесцентни лампи. Освен изравняване на спектъра на насоченото осветление, допринасят и за естетическия вид на залите. Свързани са в един токов кръг с насоченото осветление и се включват и изключват едновременно с него.

• Дифузно осветление (общо интериорно осветление) – Броят, мощността и разпределението на източниците на насочено осветление е такъв, че се създава и зрителен комфорт у посетилите. Залите на музея обаче се използват за концерти, представяния и откривания на изложби. Това изисква по-голяма временна осветеност, която се постига с помощта на дифузно бяло осветление, монтирано на модулите за осветление, при което е изключено да се заслепят зрителите, а не се нарушава и смущава насоченото осветление на експонатите. Използват се луминесцентни лампи с неутрален спектър. За избягване на стробоскопичния ефект се използва включване на лампите на отделни кръгове и на различни фази. Това осветление също е самостоятелно и се включва и изключва независимо.

• Система за дистанционно управление на осветлението – това е най-иновационната част на осветителната инсталация на експозиционните зали.  С две миниатюрни дистанционни с по два бутона се управлява цялото осветление на залите - насоченото, дифузното, компенсиращото, а също така и на трите витрини с експонати.  Има следните основни части:
  1. Двуканални, програмируеми радио модули. Това са готови платки, които само се нуждаят от програмиране и подходящо, съобразено със задачата свързване и монтаж.
  2. Силови комутиращи вериги. Електро компоненти с малък ток на управление и голям ток на комутация. Това са ключовите елементи, които включват товарите (осветлението), управлявани от изходните сигнали на радио модулите.

•  Иновации, система за дистанционно управление на осветлението. Система за аварийно захранване и осветление в залите

Двуканалeн програмируем модул за дистанционно управление

Модулът се управлява от двубутонно дистанционно управление (ДУ) в зависимост от програмирания режим на работа.

Основни характеристики на модула:

-          Микропроцесорно управление
-          Възможност за програмиране на 30 ДУ с различен код
-          Два канала
-          Осем режима на работа
-     Обхват > 50м. При пряка видимост

Технически данни на модула за ДУ

Програмирани са в РЕЖИМ 4:

При включване на захранващото напрежение двете релета ( RL1 и RL2 ) са изключени. Всяко натискане на бутон 1 превключва реле RL1. Релето RL2 се управлява по същия начин от бутон 2.

Забележка: за бутон 1 се приема по-големият от двата.

Използва се платка модул, регулируем стабилизатор на напрежение 2-28V 1,2A. След сглобяване на платката с помощта на цифров мултимер се настройва изходното, захранващо напрежение на 12,4V. Опитът показа, че при захранване под 12 волта релетата RL1 и RL2 не винаги се задействат.

Първоначален монтаж на модула за радио управление

 Програмиране и тестване на модула

Програмирането на модулите и тестването им, както и добавянето на резервни дистанционни, е най-добре да се извърши преди окончателния монтаж

Етапи от работата по монтажа на обновените табла

Силовите комутиращи елементи са специално подбрани за целта, те са на водещи световни производители на електро оборудване, характеризират се с много малка консумация и ниско ниво на шума.

Основен елемент е микро контакторът на ABB, B6-30-10

За спомагателни цели служат няколко броя от ABB, ESB 20-20

Непрекъсваемо захранване UPS

Система за аварийно захранване на електроните модули и осветление на залите в случай на отпадане на захранващото напрежение. Включва се при отпадане на захранващото напрежение 220V, в случай на авария или прекъсване на захранването отвън. За целта се използва освен контактор на ABB , ESB 20-20 с един нормално затворен и един нормално отворен контакт и UPS система с акумулаторни батерии Infosec 650xp

• Системата за дистанционно управление в други зали на Варненския археологически музей

Ако трябва да сме точни, подобна  система бе конструирана и монтирана от мен още при ремонта и обновяването на фоайето на музея. Там се използват същите технически решения, но в значително по-малък мащаб. Чрез едноканален модул за ДУ се включват и изключват кристалните полилеи. Друго място, където се монтира такава сложна като в иконната експозиция система, са залите за временни и гостуващи изложби на първия етаж. Повод за това бе организирането на голяма гостуваща изложба с участието на много музеи от страната, “Съкровищата на траките”. Изложбата бе открита лично от президента на Република България, г-н Георги Първанов, в присъствието на много други държавни глави от региона.

Вид на залите по време на изложбата “Съкровищата на траките”

Вид на залите по време на изложбата “Съкровищата на траките”

• Перспективи за развитие

Същата система за дистанционен контрол, но значително усъвършенствана, мога да конструирам и реализирам в южното крило на втория етаж на музея. На базата на натрупания опит ще се направят и други промени. Смятам, че ще е по добре да се използват олекотени конструкции за монтаж на осветителните тела. Халогенните спотове, цялата осветителна инсталация ще бъде на 220V захранване. Това ще намали цената, ще има унификация на компонентите на осветлението и най важното - ще позволи да се използват димери (електронна система за контрол и управление на яркостта на светлинните източници). Това в значителна степен ще подобри осветлението на експонатите и допълнително ще допринесе за зрителния комфорт на музейната публиката.

•  Ефект от разработката

Основната цел на тези промени и обновяването в експозицията, част от които е съвременното осветление на музейните зали, е повишаването на посещаемостта, което е и основна стратегическа цел на ръководството и персонала на музея. Музеите се нуждаят от голям посетителски поток, от многобройна публика. Ще останат да съществуват онези от тях, които са интересни и атрактивни и чиито фондове, колекции и експозиции задоволяват естетическите потребности на посетителите. Стъпка в тази насока е реконструкцията и модернизацията на експозиционната площ, най-важен елемент от която е осветлението на музейните зали и експонати.

Други ефекти

Икономията на енергия се постига чрез гъвкавото включване на различни по вид и мощност светлинни източници в зависимост от конкретните нужди.

Надеждност

Системата бе пусната в експлоатация един ден преди официалното откриване на експозицията. От тогава до сега не е имало нито един дефект. 

Лекота на използването

Не обучен специално персонал с лекота се справя включването и изключването на осветлението на залите.

·        Таблици и приложения

Таблица 1. Зависимост между интензивността на осветлението на непосредствената околна среда, интензивността на осветлението в работния обсег на вътрешни помещение

Таблица 2. Минимален ъгъл на екраниране за определени яркости на лампи

Таблица 3. Светлинни цветове на лампи

Таблица 4. Критерии

Приложение 1

• Дефиниции

1.1. Зрителна задача: Съществените за виждане елементи от

изпълняваната работа.

ЗАБЕЛЕЖКА: Най-съществена е големината на необходимата за разпознаване структура, нейната яркост, контраст към задния фон и продължителността на работата.

1.2. Работен обсег:  Обсегът е работното място, на което се изпълнява свързаната със зрението задача. Ако големината и/или разположението на работния обсег предварително не са известни, като работен обсег трябва да се разглежда зоната, в която може да настъпи свързаната със зрението задача.

1.3. Непосредствена околна среда:Това е околната площ на работния обсег с ширина най-малко 0,5 м.

1.4. Спомагателна/обслужваща стойност на интензивността на осветление (Е_m). Това е стойността, под която не бива да спада средната интензивност на осветлението върху определена повърхност.

1.5. Ограничаващ ъгъл на екраниране: Това е ъгълът между хоризонталната равнина през повърхността на излъчване осветителното тяло и посоката на погледа, под стойността на който лампата или лампите не се виждат.

Приложение 2

Психологическо заслепяване

                                               UGR  = 8 log ₁₀ ( 0,25/L_b S L²v/p²),

При което:

L_b e светлинната яркост в cd/m², пресметната като Е _инд/π   с Е_инд  като вертикална, индиректна интензивност на осветлението в окото на наблюдателя.

L е средната светлинна яркост в cd/m² на светлинната излъчвателна повърхност на всяко осветително тяло по посока на погледа на наблюдателя.

v е пространствен ъгъл в стерадиани  (sr) на повърхността на светлинното излъчване на всяко осветително тяло, отнесен към окото на наблюдателя.

р е позиционен индекс по Гут за всяко отделно осветително тяло, зависим от неговото пространствено отклонение от главната зрителна посока.

ЗАБЕЛЕЖКА:  Подробности за метода UGR са посочени в публикации на CIE 117.

            Посочените в тези норми гранични стойности на USG за осветителни съоръжения във вътрешни помещения са валидни за позицията на стандартния наблюдател и могат да се проверят с помощта на таблиците на UGR. Стойностите на UGR трябва да се пресметнат според новите стойности на светлинния поток от използваните лампи.    В таблиците на UGR стойностите се посочват както по дължина на зрителната посока на наблюдателя, така и напречно, по отношение оста на осветителното тяло. Ако зрителната посока не е определена, по-високата от двете стойности трябва да се използва за гранична стойност на UGRґ. Ако в предназначеното за подлагане на оценка съоръжение се вложат различни осветителни тела с различни фотометрични свойства и/или различни лампи, описаният по-горе метод трябва да се приложи за всички вложени в съоръжението комбинации от осветителни тела и лампи. Най-високата стойност на UGR трябва да се приеме като типична за съоръжението и да се вмества в граничните стойности на UGR.  Всички получени данни/допускания, резултат от изчисляването на стойностите на UGR, трябва да бъдат заведени в документацията на съоръжението. Стойността на UGR на осветителното съоръжение не бива да спада под граничната стойност, зададена в раздел 5.

ЗАБЕЛЕЖКА: Промените в стойностите на UGR за различните позиции на наблюдателя в едно помещение могат да се изчислят с помощта на разширената  UGR -таблица или чрез UGR-формули.  Ако най-високата стойност на UGR в помещението надвишава граничната/обслужващата според раздел 5, трябва да се изготвят предписания за подходящото разположение на осветителните тела.

Приложение 3

Таблици на изискванията за осветление

            Изискванията към осветлението на разнообразни помещения и дейности са посочени в таблицата на настоящия раздел.

А. Таблиците са съставени по следния начин:

Графа 1: Номер

            В графата се отрежда съответен номер на всяко помещение (обсег), всяка задача или дейност.

Графа 2:Списък на помещенията (зоните), задачите или дейностите

        В нея са изброени помещенията (зоните),задачите и дейностите, за които са предявени специфични изисквания. Ако някое особено помещение, задача или дейност не са посочени специално, трябва да се използват стойности от подобна и подходяща за сравнение ситуация.

Графа 3: Гранична/обслужваща стойност на интензивността на осветление Е_m.

            В графата е посочена граничната стойност на интензивността на осветление върху повърхността за оценка и остойностяване (вж. 4.3.) за помещения, задачи и дейности, посочени в графа 2.

Графа 4: Гранични стойности на UGR (UGR_L).

            Тук са посочени граничните стойности на UGR, доколкото те са приложими за изброените в графа 2 ситуации (вж. 4.4.).

Графа 5: Индекс на цветово възпроизвеждане (R_a).

            Тук са посочени минималните индекси на цветово възпроизвеждане (вж. 4.6.2.), изисквани за посочените в графа 2 приложения.

Графа 6: Забележки

Номер   Вид на помещението, задача      E_m    UGR    R_a       Забележки

              или  дейност

·        Осветление на работни места, снабдени с екрани

            Осветлението на снабдени с екрани работни места трябва да бъде пригодена за всякакви задачи, които ще се изпълняват в помещението – като например четене на текст от екран, четене на писан текст, писане върху хартия и работа с клавиатура.
За тези области на дейност трябва да се подберат качествени показатели на осветлението и осветителните системи в съответствие с вида на помещението, съответната зрителната задача или дейност.
Използването на екраните (а при определени обстоятелства и на клавиатурата) може да бъде повлияно от отражения и да предизвика физиологическо или психологическо заслепяване. Поради това е необходимо осветителните тела да бъдат подбрани, разположени и включени по такъв начин, че да се избегнат смущаващите отражения. Проектантът трябва да определи заплашващия от евентуални смущения обсег на монтаж на осветителните тела и да избере такъв вид и подреждане на осветителните тела,  при които да не възникват смущаващи отражения.

Граници на яркост за осветителни тела, чиято светлина би могла да се отразява в екраните

            Таблица 4  установява границите на средна яркост за осветителни тела в помещения с отвесни или наклонени до 15^о екрани. Тези гранични стойности не бива да бъдат надхвърляни около осветителното тяло и в обсега на ъгъла на излъчване – 65^о – 85^о.

ЗАБЕЛЕЖКА: При определени специални приложения, като чувствителни на отражение или с вариращ наклон екрани, горните гранични стойности на яркост трябва да се съобразят с по-малък ъгъл на излъчване на осветителното тяло, например 55^о.