.....аз много сънувам а ти?
- Не при мен не е сънуване а друго, едни (не)сънни
състояния.
- Полусън ли?
.....тогава ми се случват разни неща.... имам срещи с разни неща, случва се обикновено при болест с много висока
телесна температура, и е страшно реално ...не по скоро свръх реално
преживяване. И тези видения не са несвързани и алогични, напротив за
съзнанието ми те са реалността.
- Разкажи ми нещо, ако искаш.... моля те.
- Два пъти, за последните девет години умирах, хем на
сън, хем на яве... може заради това.
- Как така? Болен ли си бил?
- Много просто лягаш си, става нещо с теб на сън. Вдигаш
четиридесет градуса и даже “гък” не може да кажеш, а и бях сам.
- И какво стана, как го усети.
- Виждам как се отделям от тялото си, и го виждам
проснато и отпуснато на леглото но съм спокоен. Не схващам още какво
става... оглеждам се, стоя, чакам.... И го наблюдавам, тялото си, не
знам защо но не се отделям от “себе си”, може би инстинкт и виждам
как нещо или чувствам как нещо заема мястото ми вътре в него. И
почвам да разбирам... че умирам. И гняв и яд се надигат в мен. И
казвам НЕ. НЕ! НЕ! НЕ! А тялото ми започва да се гърчи, да се мята.
А аз продължавам да крещя НЕ НЕ ИСКАМ!
- НЕ! НЕ! НЕ... И се върнах в тялото си, а от него
излезе нещото и то - Михаил ми каза много разгневено “АЗ ПАК ЩЕ СЕ
ВЪРНА”. И се събудих..... Хареса ли ти?
- ДА! Много е странно това с другото нещо, което си
усетил да влиза в тялото ти... много, дали е така наистина?
- Не и Да, при много висока температура и бедна на
кислород кръв, кой знае какво точно става в мозъка, но пък от друга
страна има ли друга реалност освен тази която мозъка възприема в
момента? Има но за мозъка няма, това е реалността и значи докато съм
в това състояние това се случва наистина. А това преживяване беше
повече от реално то бе свръх реално, месеци след това се връщах към
спомена за случилото се и той все още е много ярък в съзнанието ми а
мина много време.
- А какво усещане имаше за тебе си извън тялото? –
материализиран ли беше или по скоро усещане за се бе си?
- Виждах се отгоре все едно от тавана на стаята, усещах
със сетивата си какво се случва но с кои сетива? Чувствах че нещо не
е наред но не намирах нищо ненормално в това да се гледам от страни....
- Това беше много забавно......странна работа.
- Да, от тогава съм в очакване, ТОЙ неправи втори
неуспешен опит да ме прибере...
- ТОЙ…?
- Не знам как но аз научих, усетих името му, не ми го
каза просто го знаех МИХАИЛ. Веднага след като ми се удаде
възможност проверих кой е. Имах една стара книга “Тронът на Луцифер”
– критични есета за магията и окултизма и проверих първо там на
страница 173, Буквалните значения на имената, изброени в нея, е
следното: Анаел – Чуй ме боже, Гавраил – Божия сила, Самаел – Гняв
божи, Михаил – Богоподобен, Сашиел – Божия справедливост, Рафаил –
Бог изцелител, Касиел - Божи престол. Но само толкова по въпроса и
затова реших да прегледам библията.
В новия завет той се споменава на две места, в едно малко известно и
оспорвано от ранната църква послание, общо послание на Юда, и в
откровението на Йоан богослов.
Юда сам казва за себе си че е брат на Яков. Този Яков е вероятно
писателят на Якововото послание. Мнозина считат Юда, писателя на
това послание, че е същия апостол Юда (не Искариотски), който се е
наричал и Левий и Тадей. Някои учени , обаче поддържат тезата, че
апостол Юда не е бил брат на апостол Яков, но син на някой друг Яков
. Ако апостол Юда е бил син на Мария, която се споменава в Мк.
15:40, то защо името му не е казано, а е казано името на Йосия,
който не е бил апостол? Следователно, те казват, писателят на това
послание не може да е апостол Юда. Повечето учени считат автора на
това послание, че е бил един от братята на нашия Господ , и че от
скромност той се нарича брат на Яков (1:1) вместо брат на Исус.
Толкова за автора. Ето го извора. 1 Юда, слуга Исус Христов, а брат Яковов, до призваните,
възлюбени от Бога Отца и пазени в Исуса Христа.
...... 8 При все това, по същия начин и тия с бълнуванията си
оскверняват плътта, презират властта и хулят славните същества. 9 Но архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше
за Моисеевото тяло, не смея да произнесе против него хулителна
присъда, но рече: Господ да те смъмри.
.........
И още в Откровението на Йоан Богослов: Глава 12 стих 7: 1 И голямо знамение се яви на небето, - жена, облечена със
слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от дванадесет
звезди.
.............. 7 И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите
ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите
ангели .
............
Реших да тълкувам текста но нямах достатъчно познания, що се отнася
за стария завет прочетох го и намерих това, в книгата на Данаил
глава 12 стих 1: 1. И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва
за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание,
каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и
в онова време твоите люде ще се отърват, - всеки, който се намери
записан в книгата.
но това не бе достатъчно затова прочетох литература по въпроса,
“Великият код” и “Фолклорът в стария завет”, “ Михаиловият път към
Христос” ....
Единственото място в което е упоменат директно като архангел (архи
ангел, водач на ангелите – небесното войнство) е в посланието на Юда,
но за мястото му в небесната йерархия все пак може да се съди и от
откровението на Йоан богослов - “Излязоха Михаил и неговите
ангели...”, и от книгата на Данаил “...великият княз Михаил...”
а то е втори след Бог.
Стори ми се интересно нещо друго, доколкото Петър говори за ангели
въобще а Юда означава Михаил като архангел, и пише за една особена
борба между него и дявола за Мойсеевото тяло. Юда загатва за едно
старо предание, което е било познато на читателите му; и го
утвърждава за истинно. В Халдейския превод на Второзаконие, глава 34
стих 6, се казва, че Мойсеевият, гроб се дал на Михаил да го пази.
Сатана искал да го употреби за лоша цел. Може би е искал да го
направи място за поклонение и идолопоклонничество на израилтяните. В
съпротивата си на намерението на Сатана (буквално Опълчил се срещу
Бог – Тронът на Луцифер, страница 173), макар да е било толкова
нечестиво, и въпреки че Сатана е божи голям неприятел, той е имал
токова голямо уважение заради предишната слава на Сатана като един
от най-главните ангели, че не могъл да го хули но го възпрял от
намерението му като само му казал “Господ (не аз) (да) ти запрети”.
Второзаконие глава 34: 5. И тъй, Господният слуга Моисей умря там, в Моавската земя,
според казаното от Господа.
6. И Господ го погреба в долината в Моавската земя срещу Вет-фегор;
а до днес никой не знае где е гробът му
Същите думи са били употребени когато Иисус Йоседеков и Сатана са се
борили за избавлението на Израила от плен (Захария глава 3, стих 2) 1. И ми показа първосвещеника Иисус, стоящ пред Ангела
ГОСПОДЕН; и Сатана стоеше отдясно му, за да му се възпротиви.
2. И ГОСПОД каза на Сатана: ГОСПОД да те смъмри, Сатана! Да, да те
смъмри ГОСПОД, който избра Ерусалим. Не е ли този главня, изтръгната
от огън?
Сега вече разбирам фолклорната представа за Архангел Михаил.
Справедлив и състрадателен дори към падналите ангели, единствен
застъпник пред Бога за душата на починалия.
- Ти вярваш ли в това?
- Не, не разбира се... а защо се занимавам с това ли?
Исках да изследвам съня/видение то си. Харесва ми да изследвам, да
се ровя в книгите и да осмислям написаното. Но мисля че има и друга
причина.
- Нещо неясно до сега ли?
- И да и не.
- Какво е то?
- Танатос, стремеж към смърт, желанието за смърт...
Търсене на истината а всъщност желание за Небитие. Един вид
танатофилия = фило-софия.
- Стана интересно...
...Кога ли е бил неговият coming out?....
...а моят бил ли е, или ще бъде?...
Малък коментар:
Когато говорим и пишем за сънища или видения трябва да се има в
предвид това:
Човешкият мозък е много фин и сложен. Неизвестните страни на
неговата работа и функциите на неговите дялове са огромни.
Едно е ясно. Възприятието не е еднозначно. Сетивността не е само от
вън на вътре. Реалността такава каквато я възприемаме се формира в
мозъка/психиката/душата.
Затова което се случва на сън или в друго подобно състояние е не
по-малко истинско и реално от това което става в будно състояние.
Защото няма друга реалност освен тази на мозъка, тази която мозъка
“мисли” за реална реалност.
И затова въпроса дали съществува или не съществува Архангел Михаил и
грешен. Той не съществува ако не съществува за теб.
Той не
съществува ако не съществува в теб.
И съществува в пълната си власт ако съзнанието ти, мозъка ти така са
решили.
И затова последствията от действията на тези макар и привидно
символични образи са съвсем не символични.
Бележки но не под линия:
“Сега вече разбирам... фолклорната представа за Архангел Михаил.
Справедлив и състрадателен дори към падналите ангели, единствен
застъпник пред Бога за душата на починалия.”
По този въпрос съм цитирал достатъчно източници по горе, но е
интересно влиянието на библията върху европейската култура и
литература, то е меко казано огромно. Като потвърждение на горе
казаното, АД на Данте:
Додето тръпнех йощ за свойто жребе,
познах по светлия му дивен лик,
че пратен е от божието небе.
Към вожда се обърнах в същий миг,
но знак ми даде мълчалив с ръката,
да го посрещна поклон. С яд велик
застана светлий Ангел пред вратата,
до нея пръчица една допря
и тя разкри се на часа. В тъмата
тогаз от страшний праг, къде се спря,
извика той: “О, клетници изгнани,
злостта ви и до днес ли не умря?
Кой смел е против оня да въстане,
чиято воля нивга се не вий,
и грозно не нашъл е наказание?
Кое упорство няма да разбий?
Не помните ли Цербер плътояден
защо досега в тия бездни вий?
Като човек, във свойте мисли вдаден,
към нази, без да се обърне, в път
впусна се той из края безотраден.
Винаги когато трябва да бъде изпълнена волята на Бог. Там е Михаил.
И ... посредник между човек и Бог.
Бог (Яхве или Йехова) е непознаваем, държало се много самото име да
бъде непроизносимо и ако е трябвало да се изговори се е правил знак.
Еврейското духовенство обаче добре съзнавало, че хората могат да се
приближат до Яхве чрез Михаил. Те наричат Михаил “Лицето на Яхве”.
Точно както ние се учим да опознаваме човека, когато погледнем
лицето му, точно както си вадим заключения за неговата душа от
неговото изражение и за характера му от начина, по който той ни
гледа, така духовниците на Стария Завет, чрез атавистичното
ясновидство, което в сънищата им нахлувало в техните души, са желали
да получат от лицето на Яхве, от Михаиловата връзка с Яхве онова,
което още не бе възможно за човека да получи.
“Танатос, стремеж към смърт, желанието за смърт”
Танатос в древногръцката митология е син на богинята Никта и е бог
на смъртта. След като Хронос свалил от власт баща си Уран, Никта
родила за наказание на Хронос боговете Танатос, Ерида, Хипнос,
Немезида, Кери и др. Те носели ужаса, разрухата, раздорите и
измамата. Танатос е представен с черно наметало, меч в ръка и големи
черни криле. Той живеел в Тартар и обикновено се намирал близо до
трона на Хадес. Има и версия, че богът непрекъснато снове от едно
смъртно ложе до друго и отрязва с меча си кичур от косите на
умиращите и им взема душата.
“Търсене на истината а всъщност желание за Небитие”
Идеята е че търсенето на истината води към смърт... или е търсене на
смъртта.
Това е Едип, легендата за Едип цар. Убива баща си без да знае че е
баща му, става съпруг на майка си и извършва кръвосмешение не
знаейки че му е майка и всичко това защото търси истината за себе
... ИСТИНАТА УБИВА, ИСТИНАТА Е НЕБИТИЕ. От това може да излезе друг
разказ знам ли ...
Това с архетипите в психо-философията е интересна тема.