Сигурно сте забелязали тези хора. Te стоят неподвижно, близо до брега на морето, гледат хоризонта, не помръдват понякога с часове.
И не са сами. Другите като тях са там също. Стоят на разстояние.
Разстояние при което аурите им нямат досег.
Не се поглеждат. Не разговарят. Не четат.
Общуват с морето и универсума.
Търсят и намират. Мир. И разстроения механизма на емоциите и чувствата най-после се успокоява макар и за кратко.

... сам но не един. Трима са, две жени, един мъж ... и аз
Има нещо общо между нас. Страстно обичаме морето.
Не можем без него и един ден.
Ах, морето.
То
Дава
Покой
На уморените
и болни души.
Безкраят му.
Мирисът му.
Шумът му.
Стоим сами...
заедно
Вперили поглед в него
Няма никой друг тук
Освен аз
Освен  морето
Mорето...
Време е да си тръгвам,
време е ...
Утре.
Утре пак съм тук.

<<  назад към всички публикации <<